Великденски терзания

Роуън Уилямс, Кентърбърийски епископ и лидер на англиканската църква, само дни преди Великден заяви в интервю за БиБиСи, което ще се излъчи в понеделник, че ирландската католическа църква е загубила напълно своя авторитет, заради дългогодишното прикриване на скандали около свещеници, сексуално малтретирали деца. Уилямс по-късно се извини за тона си, но посланието остана. В интервюто той казва, че според негов приятел в някои части на Ирландия е доста трудно да вървиш по улицата в католически свещенически одежди.

За разлика от Ирландия, католическата църква в Англия и Уейлс въвежда система за закрила на децата още при появата на разкрития за свещеници.

Лидерът на Шотландската католическа църква се извини навръх Великден в обръщение към жертвите на сексуално малтретиране от свещеници по света.
Из цяла Германия на Разпети петък римокатолически свещеници признаха по време на службите си, че Църквата е предала и малтретирала децата, поверени на нейните грижи. Вестник Таймс пише, че в йезуитската църква Св. Канезий в Берлин, молещите се са били призовани да по време на традицонната Маса „нека се помолим за децата-жертви“ и конгрегацията започнала да застава на колене. Свещеникът обаче продължил: „както и за тези, които съгрешиха срещу децата“. При тези думи половината от събралите се остават прави. Подобни сцени са се разиграли и на други места в Германия.

Да, папата се извини миналия месец, но на Разпети петък неговият личен проповедник, отец Раниеро Канталамеса сравни сегашните настроения срещу римокатолическата църква, породени от скандалите с малтретиране на деца, с издевателствата срещу евреите. На Великден Канталамеса се извинява в интервю в италиански вестник за думите си и казва, че папата не е знаел, че тези коментари ще бъдат включени в речта му.
Доверието в католическата църква е сериозно разклатено, извиненията са закъснели, а дефанзивното поведение и опитите за прехвърляне на топката не помагат. Покаянието, когато е истинско, винаги помага.

В България няма известни скандали от подобно естетство – от една страна католическата църква е твърде малка, от друга страна готовността на евентуални жертви да проговорят едва ли е налице. Но основната причина е, че всякакви социални и образователни функции бяха иззети от българските църкви – православни или католически от социалистическата държава. Какво ще стане обаче оттук нататък, в условията на свободния “пазар” – ще опита ли църквата да запълва някои празнини като започне да се грижи и помага на нуждаещите се директно – като предоставя услуги или създава домове? Ако това стане, каква ще бъде и каква трябва да бъде ролята на държавата в регулирането на тези услуги? Какви предпазни мерки ще се вземат, за да не се случи това, което се е случило навсякъде другаде?

Чувствителен въпрос

Може ли, трябва ли, и при какви условия, църквата в България, независимо от деноминацията, да предоставя услуги, които да изправят свещеници лице в лице с деца или уязвими възрастни? Зададох си този въпрос, когато чух по БНР в петък следобед суперлативи за йеромонах Йоан, или отец Иван Иванов, който основава дом, както го нарича за сираци, Св. Николай, към манастира Св. Троица в село Нови Хан. Домът съществува вече повече от 10 години. Според сайта на дома, към ноември миналата година там са живели 113 души, от които 70 деца (от нула до 18 годишна възраст).

От сайта, а и от всичко, което успях да открия в интернет, не става ясно домът има ли управителен орган, има ли редовен контакт с местните социални служби, има ли персонал, какъв е персоналът, има ли процедури за закрила на детето – накратко, има ли домът структури, които да гарантират безопасността и благополучието на неговите обитатели.

За дома и неговия създател се пише и говори често, отец Йоан е номиниран и награждаван многократно, включително с наградата Достоен Българин на годината през 2005 година. В уебсайта ще намерите снимки, на които отец Йоан гушка и целува дечица, за които e-vestnik разказва , че го наричат с ласкавото „деди“. Отецът разказва за e-vestnik, че някои от децата спят при него. Всичко това, заедно с факта, че под един покрив живеят възрастни и деца, е много притеснително. Кой и как може да гарантира, че домът не се използва за прикритие на нездрави интереси и дейности. Кой от награждавалите отеца ще се съгласи детето му да дели легло или дори стая с отец Иван? Това не е добра идея нито за отеца, нито за децата, но кой да го посъветва?

Време е за действие

Искрено се надявам отец Иван да е толкова свят човек, колкото някои казват, че е. Но това не е достатъчно. Какво знаем за останалите възрастни в дома, които имат свободен достъп до децата? Децата имат право на закрила, държавата има задължение да закриля децата. Отец Йоан, който сигурно е прекрасен човек, е поел дело, което е благородно – да помага на нуждаещите се. Средствата, които получава за издръжка на дома са предимно от скромни дарения. От това, което чета, държавата, въпреки че награждава отеца, не проявява интерес към дома, нито към издръжката му. Знам, че скептицизъм като този, който изразявам тук би огорчил човек с добри намерения, но по-важна е закрилата на децата, и от тази гледна точка за мен домът Св. Николай в Нови Хан представлява сериозен риск за настанените там деца. Това, което трябва да се направи веднага е да се проверят обстоятелствата и да се помогне на отец Иван Иванов да въведе нужния ред, а след това да му се помага за управлението и издръжката на дома. Моето търсене на сайта на Държавната агенция за закрила на детето не показа там да има информация за дома, въпреки че на страниците им има информации за всички институции за деца. Мисля, че е време Държавната агенция за закрила на детето да провери как стоят нещата там и да вземе мерки. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Pop­u­lar­ity: 20% [?]