Десетилетието на господин и госпожа Никой

Не, това няма да бъде още един претенциозен анализ на първата декада от новото хилядолетие. По-скоро е покана към четящите на английски език да прочетат един много забавен, но точен поглед към въпросното десетилетие на A A Gill в The Sun­day Times, публикуван миналата седмица (в този сезон дори четенето на вестници ми се удава с едноседмично закъснение — само пристигането на тазсутрешния Таймз ме подсети, че броят от миналата неделя още стои непрочетен).

Материалът фокусира върху Великобритания, но по-голямата част от анализа е валидна и разпознаваема далеч извън пределите на острова, включително на познатия ви полуостров. Основната теза е доминирането в общественото пространство на лица, изплували от неизвестността и в повечето случаи завърнали се пак там, след като са получили своите прословути 15 минути слава.

Никойщината триумфира и в България на всички нива, не само на ниво “риалити ТиВи”. Всъщност не е ли излъчването на парламентарни заседания по Канал 1 и Хоризонт, вместо (основно) по нарочни и достъпни телевизионни и радиоканали, олицетворението и дори прототипът на риалити формата в родината? Което веднага го датира в 90-те*.

Интересна черта на политиката на никойщината е, че тя обикновено ползва за двигател някой Някой. Вижте Царя и Бойко (Бойко от 2009, не от 2001). Те и да искаха, не биха могли да назначат за министри известни политически дейци от своите партии, защото техните партии общо взето не съществуваха преди да дойдат на власт. В случая с Царя цикълът се затвори и Никоите си тръгнаха тихо и разочаровано след консумацията на своите “15 минути” слава, като в един кошмарно удължен политически Биг Брадър, продължил осем години.

Последвалото управление на тройната коалиция беше по-скоро в жанра “VIP Брадър”, предвид относителната известност на действащите лица в него.

Сега отново имаме правителство на никойщината (в политическия смисъл на думата, иначе сигурно може да се нарече и “експертно”), което е пред ВОЖДано от Някой — в случая Бойко.

Както и да е, за онези, които не ползват английски ми се ще да преведа (тромаво, предварително моля за извинение) един параграф от публикацията в The Sun­day Times, сравняващ началото на 21 с началото на 20 век:

“През 1900 година […] са се изпълнявали Чеховият Чичо Ваня и Толстоевият Живият труп. Сезан е рисувал, както и Реноар, Sargent, Тулус-Лотрек и Матис. Пикасо се канел да навлезе в синия си период. […] Елгар е композирал ораторията си Геронтий, а Пучини е довел до премиера своята Тоска. Фройд е публикувал основополагащата “Тълкуване на сънищата”, а Бъртранд Ръсел — Философията на Лайбниц. Човешка реч започнала да се предава  по радиовълните за пръв път. Макс Планк е изобретил квантовата теория. Оскар Уайлд е умрял.

През 2000 година Оскарът за най-добър филм беше даден на Гладиатор и Ръсел Кроу замени Том Ханкс като най-добър актьор. Най-добра актриса беше Джулия Робъртс. Най-печеливш филм — Мисията невъзможна 2. […] Бестселърът на годината беше на Джон Гришам. Южнокорейският президент получи Нобелова награда за мир. […] В Русия Путин беше избран. В Америка — Джордж Буш. И за двата вота се подозираше, че са спечелени с измама.”

_________________________________________

*За не бъда криворазбран уточнявам, че сравнявам риалити ТиВи форматите с излъчването на парламентарни заседания заради типа говорене и поведение, показвани там, а не защото съм против излъчването на парламентарните заседания или на Биг Брадър.

Pop­u­lar­ity: unranked [?]