Срам и отвращение — история с вчерашна дата
ноември 24, 2009 по Стефан
запазено под Права на детето
Как спят тези хора? Какво мислят за себе си? Не ги ли е срам поне малко?
Едва ли ще науча отговора — всички по-горни въпроси са доста силни и вероятно обидни, зададени директно, и едва ли предполагат сърцераздирателна изповед като отговор.
Но аз едва ли съм единственият, който си ги задава след публикуваната информация от Сметната палата за “икономиите” реализирани от Фонда за лечение на деца и за десетките милиони върнати в държавния бюджет, иначе предназначени за лечение на деца.
Историята можете да прочетете на тези и много други места:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158889&srcpos=5
http://bnt.bg/bg/news/view/18284/fondyt_za_lechenie_na_deca_ne_e_usvoil_40_ot_parite
http://bnr.bg/sites/horizont/News/Bulgaria/Pages/1123fond_pari.aspx
От нея се вижда, че 25 милиона лева от парите за лечение на деца не са били изразходвани, защото не са били одобрени от фонда, докато в същото време поне 3 деца са починали, докато са чакали благословията му. Взимането на решение е отнемало средно между 60 и 150 дни, но някои семейства са чакали до 500 дни.
Винаги съм имал принципни възражения срещу този фонд — един зле скалъпен механизъм за прикриване на факта, че конституционното право на здравеопазване на едно значително, но не много видимо малцинство от български граждани не се гарантира от здравната система, а се оставя в ръцете на един полублаготворителен-полудържавен орган, който, предвид важността на решенията му и ефикасността на действията му, действа като мързелив и нехаен древногръцки полубог.
Какъв срам и позор!
Въпросите, с които започнах, са насочени към “апостолите” на правилното функциониране на фонда — членовете на обществения му съвет. Тук ще прочетете кои са: http://212.50.16.91/cfld/index.html
Тук пък ще намерите телефоните им за връзка. Само не очаквайте че лесно ще ги откриете на тях: http://212.50.16.91/cfld/index.html
Не искам да слагам всички членове на обществения съвет на фонда под общ знаменател, но нямам информация, която да ми позволи да ги “сортирам” на “добри” и “лоши” — българската журналистика стига само дотам да разгласи какво някой е казал — в случая Сметната палата. Не прочетох, не чух и не видях някой от членовете на съвета да коментира констатациите на палатата. Дали някой от тях е опитвал по някакъв начин да промени как работи фондът? Защо никой от тези люде не е вдигнал шум около проблемите в работата на фонда? Отговорите можехме да се надяваме да разберем ако това не беше история с вчерашна дата в медиен климат, нахъсан да търси и свикнал да намира скандали на деня — пресни и свежи. Това, което чух от председателя на съвета Иван Черноземски е обидно — той просто отрече констатациите на палатата и се похвали пред агенция Фокус, че никой от членовете на обществения съвет не бил взел и стотинка. Браво, професор Черноземски!
Председателят на фонда Николай Добрев споменава, че от обществения съвет чрез него са правени три опита за промени в нормативната уредба на фонда от 2007 година насам, очевидно безуспешни. Когато става дума за живота на деца, това далеч не е достатъчно. Освен държавни чиновници, сред членовете на съвета има представители на медиите и хора от влиятелни неправителствени организации — те разполагат с доста по-широк набор от инструменти за въздействие — очаквам да чуя как са ги използвали.
Един немаловажен и силно вбесяващ ме факт е, че излишъкът се е връщал в бюджета, вместо да се помисли за инвестиране, което да позволи развитие на някои от медицинските услуги, недостъпни в момента у нас. Бившият министър Евгений Желев твърди, че такива разговори са водени. Явно темата е била недостатъчно важна, за да бъдат взети решения в тази насока.
Popularity: 30% [?]
съд за безотговорните !!!!!1
Предлагам да се разлепят некролози на починалите деца пред домовете на всички, от които е зависело решаването на този проблем. И да се минава периодично да се залепват наново.
В този фонд всички — от най-дребното чиновниче, до върха са виновни. По БТВ подалият отставка шеф се пенеше, че нямало дете, което да не е получило парите и да е чакало. Да ми се обади. Мога да му кажа поне едно. Добре, че в Австрия лекарите се оказаха по-хуманни от нашите родни “богове”, решаващи кой ще живее и кой ще мре. Оперираха дете, преди да са получили парите и прословутия формуляр Е112, който и до сега не е издаден, а детето е пред изписване. Цинично е да се каже, че видите ли, само едно дете е починало в процеса на чакане. Ехоооо — ако това САМО ЕДНО дете беше негово, дали така щеше да говори? Нито за миг не съм съжалявала за левчетата, които съм отделила от мизерния си бюджет, за да подпомогна с SMS, или по друг начин кампанията за събиране на помощи за лечение на дете. Но питам се — ЗАЩО по дяволите. Не е ли по-лесно да запазим и живота и достоинството на бедстващия?
Всеки ден действителноста в България доказва,че голям процент от народа е не само слаб във всяко отношение,но и вече отвратителен и егоистичен.Напълно може да се сравни с съществуващите терористи и главорези от третия свят.Затова трябва да се прилагат закони като при война!За терористи от всякакъв тип, най-строги възмездия.Но какво може да се очаква,от народ без никаква вяра в нищо?Себеунищожаване!!!
Да, какво повече трябва да стане в тази наша България, та да разбере този народ, че повече не само не може така,но и няма накъде? За да кажеш при тази ситуация,както бимшият шеф на този фонд, че не изпитваш никакви угризения,не е само нагло,цинично,но и нечовешко. Това вече не са хора,дори и не са животни…Много ще е интересно да разроват хората на Борисов какви заплати са получавали тези чиновници,които всъщност са създавали…смърт.
Преди малко в моя блог ДИРЕКТНО един читател ме упрекна,че в плен на песимизма си съм отишъл в Париж. Ето,тази история е достатъчна за отговор за моя песимизъм и за моето решение. Не може те да те убиват, и то за жълти стотинки,а ти жертвено да навеждаш главица…Товао търпение българско,което го няма никъде на друго място в света,според мен, е в основата на всички злини,които ни сполетяха като народ.
Не че не се ядосах вчера като чух въпросната новина, но ето тези думи днес направо ме вбесиха:
Проф. Драган Бобев: “Отказите наистина са малко: само когато лекарите установят, че изходът наистина е неизбежен.“
http://dnes.dir.bg/2009/11/25/news5433390.html
Има твърде много хора по тоя свят и така няма как да сме човечни. Преразказаната драма не е наша драма, а отдалечената драма на някого от всички които не познаваме… Спокойно спят защото:
1. Не са техните деца, а някакви деца.
2. Не са лекари, а само документално.
3. Нямат страст.
4. Евтини са и се опитват да прокопсат, и го правят с цената на някакви си детски животи.
5. Щом може нека е така.
Така е. Нима повечето от вас няма да забравят това безчинство след няколко часа? Нима някой ще вдигне камък и ще хвърли по мед. уродите, които казват ние сме документално прави?
Докато не удряте ще ви бият. И ще ви бият в човешкото, доказвайки ви че сте рая.
Добрата новина е, че само раята ражда герои. Успех.
Не некролози, трябва да им раздадат фланелки на всички които работят във фонда с лицата на умрелите деца, дата на раждане и дата на смъртта, а на гърба да пише ФОНД ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕЦА.
Щото са го направили точно като кампания ама за смърт.
Не ни трябва фонд, Стефане!
Нали затова има Здравна каса, нали плащаме здравни осигуровки? Изключенията не вършат работа… Никога.
Скъпи приятели,
найстина с болка чета вашите мнения, аз съм инвалид втора група, който от дете се е влачил по болниците, едва ли можете да си предстваите колко добре ви разбирам и същевремнно съм един от сравнително постоянните дарители в този фонд, искам да ви кажа какво беше преди него, даваше се някаква банкова сметка на болно дете, която минаваше толкова бързо по телевизията, че никой неуспяваше да я запише, отиваш в банката, правиш малко дарение с превод на каса, незнаеш парите ти получени ли са, къде са отишли, какво е станало с детето, няма обратна връзка, нито телефон, абсолютно нищо, но ти помагаш с надеждата че парите ще стигнат до нуждаещите се, идва 2006 държавата е бедна, в условия на ужасна криза, пари няма за нищо, хора умират в линейките защото нямат пари да им купят нужната апаратура, решава се от министър Шулева, единственото което може да се направи в дадената ситуация, да се създаде благотворителен фонд гарантиран от държавата, парите в който със сигурност ще отиват за болните деца… и оттогава до сега 30–40 деца годишно получават шанс за живот и за мен това е това е най-хубавото нещо, всеки ден се сблъсквам с злобата и мърсотията и това да помагам чистосърдечно е може би единственот нещо което ми дава сили да живея… колко е тъжно и разочароващо ако нещо толкова хубаво се компроментира заради допуснати груби грешки, уви злото вече е сторено, да се отблъснат дарителите възможно най-лошото което можеше да се случи.
Ще бъда максинало откровен с вас, за причините за всичко това, от моя гледна точка и преспективите, който неса никак добри, за голямата бюрокрация най-вероятно заради значителнте средства който се отпускат, от горчивия опит който имам с държавната админстрация(за 5 лева лераство от НЗОК-десетки гишета и кабинети), знам че е заради тоталното безпаричие и корупция, са хиляди контролиращи комисии който да проверяват правомерно ли се отпускат средставата, решенията на всеки чиновник се проверяват по 10 пъти и така до безкрайност заради ширещата се корупция; хиляди бланки, листчета, формуляри с който трябва да доказваш че основателно имаш нужда от средствата, който освен това се издават на териториално отдалечени, даже в различни населни места пуктове, обработката на информациятя заради сериозните средтва и отговорността която се носи, се извършва само ръчно, което е неимоверно бавно, а да се предвижи от едно ниво на друго отнема месеци, освен това, лоша компютърна грамотност на по-възрастните служители или никаква, лошо проектирани или изпълнени информациони системи, който изобщо неотчитат факта че са създадени да обслужват болни хора, работата с тях е толкова тежка и затормозяваща, че по същество тя е по-бавана и от ръчната обработка(и се изискват значителни средтва за…)… след всичкото това може ли да има добър резултат, може ли да неумират деца и ако все пак се е случило веднъж, то да се избегне напълно, колкото се може по-скоро…
За цинизма на лекарите, който неразбираме и може би в очите ни изглеждат като някакви палачи, искам да призная че това мен също жестоко и ме е отблъсквало преди време, но все пак тези хора отиват на работа и през цялата им дневна или нощна смяна, умират хора, дават всичко от себе си да помогнат, но въпреки всичките им усилия, умират хора, при това деца, на пръв поглед жизнени и здрави, мисля че неосъзнаваме напълно бремето което носят лекарите, понякога зад цинизма може да стои, защитен механизъм, чрез чрез който човешката психика се опитва да се справи с ужаса от еждневието… тогава как да разграничим почтенния човек от циника-ми само по делата им може би… липсата обаче на каквата и да е тактичност по отношение на такава болезнена тема, от въпросния професор, е много разочароваща.
Скъпи приятели разбирам че с основание сте разочаровани, но това да се делим, да заклеймяваме в този случай, само ще има обратен ефект, за момента фонда като решение няма алтернатива, нито в близко бъдеще, несъм никак доволен от голямата бюрокрация, но мисля че на този етап по-добрия вариант да търсим как да им помогнем, от единствения път който съм ходил във офиса на фонда, на пръв поглед имат сериозни затруднения именно с информационната обработка, при това немогат да ги решат, най-вероятно защото всичките им средства са явно за децата и нямат предвидени за административни разходи, веб сайта им се разработва вече сигурно 3 години(!)
Ако желате да продължим темата, моля пишете ми на xpanov@gmail.com, искренно ще се радвам, Бог с да е вас.