Възходът на гей бащинството (по света, скоро и у нас)

Като говорим за осиновяване на деца в България, едва ли някой може да допусне, дори само да допусне, мисълта, че гей мъжете (а сигурно и жените) някога ще имат или би трябвало да имат право да осиновяват деца.

В множество европейски страни това се случва все по-често и на “явлението” се гледа все по-положително.

Тук предлагам линкове към един материал по темата и към съпътстващото го видео от днешния брой на британския неделен вестник Обзървър.

Отношението към гей осиновяванията разбира се е правопропорционално на отношението към хората с гей сексуална ориентация. От материала ще прочетете/видите, че и във Великобритания на гейовете им е по-трудно да осиновят, отколкото на хетеросексуалните, затова обикновено се съгласяват да осиновят по-големи деца, към които няма интерес от страна на повечето кандидат-осиновители.

Разбира се общественото приемане на гей мъжете и жените е съвсем различно във Великобритания. Най-пресният пример — по време на оспорваното участие на лидера на британската национална партия и евродепутат Ник Грифин в предаването Ques­tion Time по БиБиСи1, той заяви, че много хора намират гледката на двама мъже целуващи се на публично място за противна. Публиката обаче намери неговия коментар за противен.

Моето мнение е, че осиновяването на деца от гей двойки или индивиди е добро за децата, за които осиновяването е нужната мярка за закрила. Със сигурност осигуряването на трайна грижа в семейна среда трябва да е водещият фактор при взимането на такова решение. Същото би трябвало да важи и при избора на приемни родители.

Моята прогноза е, че  след десет години осиновяването на деца от гей-родители в България ще се случва сравнително редовно и дори няма да предизвиква морална паника. Но много неща трябва да се случат, докато стигнем там.

Pop­u­lar­ity: 6% [?]