Червеният нос на щедростта
март 14, 2009 по Стефан
запазено под Извън категориите
Никога не съм крил, че харесвам тази страна (UK) не само заради начина, по който функционира и заради по-добрия стандарт на живот в сравнение с родината, а и заради хората й.
Някакси е най-трудно в ежедневието да се сещаш какво обичаш и харесваш в един човек, град, страна, след като недостатъците им ти се набиват на очи 24/7 (и твоите на тях).
В дни като вчерашния си припомних една от основните причини да харесвам британския народ — това са едни от най-щедрите, вероятно най-щедрите хора в Европа като стане дума за благотворителност. Вчера, в разгара на една от най-тежките икономически кризи от поне половин век насам, Red Nose Day събра над 54 милиона британски паунда. Очаква се сумата да достигне 70 милиона, тъй като даренията продължават да пристигат. 54 милиона е абсолютен рекорд в сравнение с всички предишни години, в които се е провеждал този ден. За сравнение, през 2007 година, когато кризата беше далеч, бяха събрани 40.5 милиона паунда, което също надхвърли всички дотогавашни рекорди.
Парите се изполват от организацията Comic Relief за финансиране на проекти за подпомагане на нуждаещите се във Великобритания и в Африка. Успехът на организацията в голяма степен се дължи на партньорството й с БиБиСи, които излъчват няколкочасова програма със скечове, по време на която се обявяват телефони за дарения. Голяма част от парите идват от продажбите на емблематичния червен клоунски нос в големи вериги магазини. “Do something funny for money” беше тазгодишният девиз. Послучай Red Nose Day хората измислят смешни и оригинални начини да съберат средства от колеги, близки и познати. Група знаменитости, сред които Гари Барлоу, Шерил Коул и Крис Мойл, водещият на един от най-слушаните в страната сутрешни блокове по радио БиБиСи1, се изкачи на Килиманджаро. Мойлс, известен с високото си тегло заяви, че в групата е бил като представител на дебелите и мързеливите (едно нарастващо мнозинство в тази страна, сред които се числи и авторът на този блог).
Popularity: 5% [?]
Българите са мнителни на тема дарения. Обзети от напълно основателното подозрение, че техните пари няма да се използват по предназначение, те не участват в най-хуманните кампании, посветени на благотворителността. Генерирана е социална апатия, робува се на внушения, че нещата се решават отвън, някъде далече от нас, че ние не можем да променим реалността, която винаги е само в черно — краде се, мамят ни, парите се използват за нечие облагодетелстване, а претекстът е фалшив. В България липсва система, която да увери дарителите за своята коректност и морал. Всеки ден в страната се случват омерзителни неща, които са ярко доказателство, че човекът се счита за нищожество. Българинът търси правата си, но държавата го препраща към съда, който отдавна не раздава правосъдие. Държавата не обезпечава социалната грижа и това е очевидно от множеството постоянни призиви за помощ. Помагат обаче хора, които не са много заможни. Милосърдие в България даряват не най-богатите, не социалната система, а бедните, болните, пенсионерите, тези, които знаят и разбират добре мъдростта: “Само гладен знае що е хляб да няма, само болен знае що е лек да няма.“
Всички трябва да даряваме без колебание, да използваме всяка трибуна, да възпитаваме хората около нас на милосърдие, щедрост, взаимопомощ. Да не забравяме, че трагедията може да връхлети всекиго от нас.