За Джейд Гуди с уважение, или “Ах, този джаз”

Бившата стоматологична сестра от югоизточен Лондон, придобила известност след първото си участие в Биг Брадър през 2002 година умира от рак на шийката на матката.

Гуди се подложи на най-публичната смърт в тази част на света, в която не изпълняват смъртни присъди по стадионите. Животът й, както смъртта, също беше публичен от първия Биг Брадър насам. И няма значение, че тя беше известна единствено с… известността си. Славата, както и смъртта, оказва се, не подбира. А може би подбира.

Според днешния Таймз, появата на Гуди на корицата на вестник или списание е гаранция за успешна продажба на броя — повече от появата на Виктория Бекъм.  За това се иска умение, което или имаш по рождение, или го нямаш — умението да бъдеш себе си “до дупка”: “Тя няма филтър”, казва за нея в Таймз Джиджи Елиголоф, старшият продуцент на Биг Брадър, на която в голяма степен се дължи решението за първото участие на Гуди в Биг Брадър, “Повечето хора, поне след като станат известни, оставят част от себе си извън общественото полезрение, нещо, което да си е само тяхно. Но не и Джейд. Нейната откритост е това, което я прави толкова убедителна.” Убедителност, която не винаги работеше в нейна полза — не и когато се прояви в расистка светлина при второто си участие в така наречения в България VIP Брадър.

Причината за този пост и за неговото заглавие обаче се крие в един друг резултат от нейната известност и от публичността, която тя даде на заболяването си. Да, направила го е за пари, сигурно нямаше да го направи ако не беше се разболяла, но килограмите илюстровани статии във вестници и списания направиха нещо, което държавата не успяваше да направи със своите политики — да накара читателките на тези вестници и списания да научат за рака на маточната шийка, за това, че жена на всяка възраст може да бъде негова жертва, и да допуснат за момент мисълта, че това може да се случи и на тях. След което да си запазят час за цитонамазка — немислимо преди Гуди и нейният тумор да обхванат медийното пространство. Много милиони можеха да се похарчат за образователна кампания, която едва ли би се доближила по ефективност до “ефекта на Гуди”. Според Tele­graph от поставянето на диагнозата й миналия август до миналия месец броят на жените, направили си тест за този тип рак се е увеличил с 20 процента.

Положителните ефекти не свършват дотук — днешният Таймз съобщава за необичайно успешното набиране на средства на улицата от служителите на хосписа, в който Гуди прекара миналата събота и неделя.

В понеделника след женитбата на Гуди, горещата линия на MacMil­lan Can­cer Sup­port е регистрирала 50-процентово увеличение в броя на обажданията. Говорител на Can­cer Research UK казва за Таймз: “Джейд направи страшно много за подобряване на информираността за тестването за рака на маточната шийка. Ако случващото се с Джейд мотивира хората да направят дарение за нашите изследвания за рака на маточната шийка, надяваме се, че това ще помогне за спасяването на повече хора вбъдеще.

Всъщност публичната смърт на Гуди има аналог в западната цивилизация, но този аналог е от света на киното — спомнете си смъртта на Джоу Гидиън (игран от Рой Шайдър) във филма “Ах, този джаз”. С тази разлика, че той имаше лукса да умре по-добре гримиран от горката Джейд. Още един аргумент в полза на шоу-бизнеса срещу истинския живот.

Pop­u­lar­ity: 1% [?]