Да хакнеш Club Penguin

Club Pen­guin

В неделя следобед от дневната се разнася смесица между плач и писък – дъщеря ми! Току-що се е върнала от рожден ден и е влязла да играе в Club Pen­guin. На екрана със страшна сила висят думите “You’ve been banned from Club Pen­guin for the next 47 hours”. Това означаваше, че преди час е получила 48-часова забрана – сериозна работа. Само дето тя беше на рожден ден без достъп до компютър и нямаше как да е направила (каквото и да беше) това, за което й е наложена забраната.

Club Pen­guin е MMORPG (онлайн ролева игра с много голям брой играчи) за деца от 6 до 12 години – еквивалентът на това, което е Sec­ond Life за големите, но без секса, летенето и други екстри. Виртуален свят, в който твоят аватар живее, общува, има къща, домашни любимци. В случая с този виртуален свят къщата е иглу, светът е покрит със сняг и лед, а аватарите на всички участници са пингвини. Има платено и безплатно членство. В началото играта е собственост на независима фирма, но после Дисни купува фирмата. Безопасността на децата е основен приоритет. Разговорите между пингвините  са модерирани в реално време — има софтуер, който следи за използване на неприлични думи и налага 24-часова забрана да влиза в клуба на всеки, който реши да използва такава дума или има неблагополучието погрешка да напише такава като обърка правописа (реален случай – дете написва в статуса си “Qui­etly shits the door.” Вместо “Qui­etly shuts the door.” Уупс — 24-часова забрана!). Също така има свръхбезопасни сървъри – ако се включиш през тях, можеш да общуваш с другите само като избираш измежду предварително подбрани думи и изрази. Освен това има и модератори, които следят всичко да е наред.

Наскоро дъщеря ми стана таен агент в онлайн пингвинариума — статут, с който се гордее, защото получава тайни мисии и месечна заплата от 500 клабпенгуински монети. Да си таен агент включва също да изпълняваш мисии и да следиш някой да не се държи зле с другите и ако видиш такъв да го докладваш. Нещо средно между чавдарче и Павлик Морозов, но без негативните конотации. Или Зоркото око – скъп спомен от началното ми училище.

Писах на Club Pen­guin и ми обясниха, че за 48-часова забрана не е достатъчно просто да използваш неприличен език — трябва едновременно с това да използваш неразрешен софтуер, с който да се сдобиваш с неразрешени благини в играта. Дъщеря ми все още е неизкушена от прекрасния свят на хакерството и може би, благодарение на този инцидент, ще си остане такава за известно време. Влизането ми в родителската част на играта ми дава достъп до цялата необходима информация. Какво се е случило, какви думи са използвани, кога се е случило, каква е санкцията. Виждам, че този, който го е направил е бил в играта само една минута. Интересно – влизаш в играта и веднага казваш две мръсни думи, като в същото време включваш хакерска програма.

Той е (виновен)!

Нямам информация само за IP адреса, от който се е играло, когато е наложена забраната. От Club Pen­guin ме уверяват, че е невъзможно хакването на парола, освен ако не е свръхлесна за отгатване. Нашата не е. Дъщеря ми обаче освен вкъщи ползва играта на още две места – при децата на хора, които я гледат след училище. Едното дете е рожденичката от въпросния рожден ден. Другото дете е момче от същия клас, което, дъщеря ми се сеща, използва „мръсни думи“ и ползва хакерски програми. Тя знае, че не трябва да запаметява паролите си на компютри навън и твърди, че не го е правила. Това, което съм забравил да й кажа е, че трябва да избира “log out” като спира да играе.

В последния ден, в който дъщеря ми я гледат в къщата на момчето, то я пита дали някога е била “banned” в Club Pen­guin. Два дни по-късно тя е “banned”. Следва разговор с майката, която се обижда от предположението, че синът й ползва лош език и че е в състояние да направи подобно нещо. Той, предвидимо, също отрича. Club Pen­guin не могат да ми кажат от кой IP адрес е извършено нарушението, но се съгласяват да ми кажат дали е от нашия. Пращам им го. Не е от него, но е от един от адресите, който дъщеря ми е използвала нееднократно. А те са три. Изключихме рожденичката. Остава момчето. Искаме родителите му да знаят не за да търсим справедливост, а защото за тях е полезно да са наясно. Баща му се обажда вкъщи и ни информира, че знаят, че е малкият хакер и в резултат му е забранено за известно време да влиза в пингвинариума. Result. Фю.

Въпреки изразходваната енергия и време за разгадаване на „загадката“, мисля, че тя беше доста полезна за дъщеря ми точно в тази възраст. Тя научи, че непредпазливото боравене с лични данни в интернет може да има негативни последици за добрата й  репутация на пингвин и агент. А тя държи на репутацията си.

Какви ли други уроци свързани със споделяне на лични, особено от по-биометричния вид, данни ни предстои да научи дъщеря ми след няколко години? Не искам да мисля затова сега. И все пак мисля. И наивно се надявам следващият път да се поучи от чуждите грешки.

Pop­u­lar­ity: 100% [?]