Appholes: гнила ли е Ябълката?

Все по-ясно ми става, че играта с търсенето и предлагането ражда опашки и списъци на чакащи, както и черен пазар във всяко общество, поне от индустриалната революция насам.  Различават са само продуктите, които пораждат дисбаланс между търсене и предлагане до такава степен, че да има нужда от списъци и опашки. Различно е и времетраенето на този дисбаланс.

При социализъма, списъците и опашките, които помня, бяха за неща като телевизори, хладилници, автомобили и перални машини – все неща, за които е нямало как плановата икономика да предвиди, че ще има търсене, за да започне да произвежда в необходимите количества. На кой би му хрумнало, че всички ще се втурнат да гледат балета на телевизията на ГДР на цветен телевизор, за да произведе достатъчно телевизори? Или, че ще искат да си перат дрехите с машина, вместо с жена. Планирането в плановата икономика се оказа невъзможно.

В пост-индустриалното общество, където плановата икономика не е на власт, въпросният дисбаланс между търсене и предлагане се характеризира с три неща:

-          обикновено е свързан с продукти, около които се създава hype*

-          трае относително кратко

-          обикновено се отнася за продукти, които не са от първа необходимост, макар че необходимостта е разтегливо понятие.

Първото, за което ми се наложи да чакам повече от месец в постиндустриалното общество беше Wii board. Не ме питайте как оцелях без него цял месец. Бях се абонирал да ми изпращат имейл като се появи някъде в наличност – животът ми се изпълни с очакване и излъгани надежди – някой все ме изпреварваше.

Вчера във Великобритания Apple започна предварително записване за желаещите да си купят iPad, когато излезе на пазара, обявената дата е 28 Май. Аз съм идеалният консуматор и основна жертва на hype. iPad е толкова красив, изглежда прекрасен и на пипане, да не говорим за всичките apps, които многократно увеличават функционалността и леснотата на използване на устройството. Всичко това е важно, но то се отнася до стила, до външния вид. Аз нямам нужда от още едно устройство със същите или по-ограничени функции: имам два лаптопа, достъп до интернет през wii конзолата вкъщи, компютър на работа и два телефона с достъп до интернет, които да използвам докато пътувам за и от работа, имам служебен лаптоп за по-далечни пътувания. Освен това функционалността на iPad изостава далеч зад добрия му външен вид:

-          устройството няма Flash и съответно много сайтове с видео, анимации и игри, като любимата социална мрежа на дъщеря ми — Club Penguin

-          операционната му система не е отворена, тоест приложенията за iPad ще останат ограничени в сравнение с тези, разработвани за системи с отворен код като Android

-          няма фотоапарат нито видеокамера (телефонът ми има две – за снимане и за видеообаждания)

-          не може да изпълнява повече от една задача едновременно

Няма нищо, което iPad предлага, което да не могат другите ми устройства. Затова пък не може да прави много от нещата, които те могат. И  е много скъп.

Убедиха ли ме горните аргументи да не помислям да си купувам iPad, поне не първата му версия? М-м-м, не.

На някакво ниво интелигентността ми достига, за да знам, че нямам нужда от iPad, но това ниво няма достъп до нивото на мозъчна дейност, където се взимат решенията и откъдето се подава импулсът към фината моторика, която позволява изваждането на кредитна карта и нанасянето на числа в прозорче на екрана на компютъра. На това ниво управлява hype. Там iPad се възприема като отдавна чаканата протеза, която да замени орган, който никога не съм имал.

Има обаче други аргументи, които занимават вниманието ми много повече и които ще се окажат решаващи за решението ми. Чухте ли историята отпреди няколко седмици с изгубения в калифорнийски бар iPhone от ново поколение. По отношение на пазенето на новите им продукти в тайна Apple са в състояние да стигнат твърде далеч. И според някои стигат твърде далеч. Намереният телефон е продаден на Джейсън Чен, журналист от уебсайта за технологии Giz­modo. Сайтът съответно разучи и публикува всичко, което успя да научи от този прототип за следващото поколение iPhone. След като първо отрекоха да са губили прототип Apple си изискаха телефона обратно и той им беше върнат. Вместо историята да свърши тук, въоръжени лица нахлуват в дома на Чен и изземат компютрите му. Въоръжените лица са от базираната в Калифорния правораздавателна агенция React, в която участват тайните служби и ФБР. Според юристи акцията нарушава закони, свързани с Първата поправка на американската конституци, която гарантира свобода на словото в САЩ. Тези закони също така предпазват журналистите от конфискуване на служебните им компютри с цел да бъдат използвани като доказателствен материал.

Още по-противоречив е фактът, че Apple участва в управителния съвет на React и има спекулации доколко решението за обиска и изземането на компютрите е било повлияно от членството на Apple.

The Sun­day Times цитира Стиив Майстър, бивш регионален заместник-главен прокурор, да сравнява действията на Apple с тези на гигантите в автомобилната индустрия, които на времето са наемали полицаи, за да използват сила срещу стачкуващите извън работното си време. Той казва, че много бивши агенти на ФБР и детективи от висока класа работят за Apple, Гугъл и други технологични фирми.  Майстър критикува нарастващата роля на големия бизнес в насочването на полицейските разследвания в щатите. Вестникът цитира и Мат Цимерман от фондацията Elec­tronic Frontier, според когото в случая с Чен има ясно нарушаване на правилата за закрила на свободата на изразяване. Според него това разрешение за обиск не е трябвало да бъде издавано и че полицията е отишла твърде далеч.

Водещият на The Daily Show Джон Стюарт формулира най-добре, а и най-забавно разминаването между публичния образ на Apple и реалността, която издават действията им: „Apple, вие бяхте бунтовниците, онеправданите, бе хора. Хората вярваха във вас. […]Смятахме Майкрософт за лошите, но вие разбивате врати в Пало Алто. Хайде, Стийв, отпусни се.“ Епизодът беше красноречиво наименован “App­holes”. (Можете да го гледате тук)

Този случай далеч не е първият, в който Apple показва една противоположна на публичния си образ страна. The Sun­day Times изрежда други показателни случаи:

1. През 2004 година Apple съди 18-годишен редактор на технологичния блог Think Secret, който публикува материал за предстоящия компютър Мак Мини. След дълга съдебна битка Think Secret се съгласява да преустанови съществуването си.
2. През 2006 година са уволнени няколко служители на компанията, които ползват предварителни копия на новата операционна система Leopard.
3. През февруари тази година журналист от Ройтерс твърди, че е бил нападнат от охраната затова, че е направил снимка на завода Fox­conn в Китай, където се произвежда оборудване на Apple.
4. Миналият месец Apple уволнява инженер, който е показал iPad на съоснователя на Apple Стийв Возняк за две минути. Возняк все още работи за Apple, но не е имал достъп до 3G версията на устройството.

Целият този каталог е достатъчен да ме извади от предвкусвания тактилен транс от очаквания допир с iPad. Ръцете ми се изпотяват при мисълта за корпоративното чудовище, което наднича иззад красивите си и привлекателни продукти. А с потни ръце трудно се ползва iPad. Както вече стана дума, подобни продукти разчитат повече на внимателно изграждания медиен образ на производителя и на продукта, отколкото на действителната функционалност и полза от него. Достатъчно ли е това за мен? За момента – да, вече трия пръсти да науча повече за WePad, германската алтернатива на iPad, която е и много по-напред откъм функции. Проблемът е, че iPad излиза първи на пазара, а това има огромно значение за хора с моята мозъчна настройка.

Дали етичните съображения ще победят зомбито-консуматор? Ще ви държа в течение.

——————————————————————-

*свръхреклама, пропаганда

* кратко от appli­ca­tion – програма, приложение

Pop­u­lar­ity: 28% [?]