Полетът на източноевропейците

©istockphoto.com

Тази седмица една излъчена от медиите среща на Гордън Браун с избирателка  се превърна в може би най-сериозният предизборен гаф на лидер на една от трите основни политически сили  във Великобритания (вижте тук видеото – второто на страницата).

Госпожа Дафи, вече известна почти колкото певицата със същото име, подложи Браун на кръстосан разпит за основните политики на партията му. Когато неминуемо се стигна до имиграцията тя каза, с подобаващо възмутен тон: „Всички тези източноевропейци, които влизат – откъде долитат? Браун и обясни, че „Един милион са дошли от Европа, но един милион Британци са отишли в Европа“, което даде повод на лелята да превключи на следващата притесняваща я политика. Накрая Браун й дори й казва „Много ми беше приятно да се запозная с Вас, много ми беше приятно. Носите правилния цвят (червено)“. След това обаче Браун има малшанса да влезе в колата си и прикаченият на него и все още действащ микрофон документира съвсем различен коментар за срещата с госпожа Дафи. Можете да чуете думите му в колата тук. Той се ядосва на „Сю“, чиято идея подозира, че е била срещата и нарича лелята-„симпатизантка“ “big­oted woman” (фанатичка, тесногръда). Което за мен си е много точен избор на думи в случая. Медийният проблем на Браун дойде по-скоро от изобличаването му в лицемерие и потвърждаването на друга слабост, която му приписват – че обича да си го „изкарва“ на сътрудниците си. Въпросната Сю, Сю Най е единствената сътрудничка на Браун, „оцеляла“ още от времето му като финансов министър, но не я мислете – съпругът й е мултимилионер, а според Telegraph случката с Браун дори може да помогне на Сю да получи място в Камарата на Лордовете.

Сега да прелетим обратно там, откъдето идват част от ятата източноевропейци, притесняващи госпожа Дафи. Вчера сутринта  агрегаторът Блогосфера на вестник Дневник поднесе на вниманието ми един изцяло нов литературен жанр — Пътеписен Расизъм, популяризиран на сайта http://patepis.com/. Расизъм, включително носталгия по затворените концлагери в източна Европа там ще намерите на повече от едно място, но аз искам да насоча вниманието ви към „Англия? Не, merci!“ Името на автора не беше специално афиширано, но препратките в материала водят до блог на Ивайло Борисов – бизнесмен, дизайнер, блогър, млад български писател и завършен расист:

„Не знам дали съм расист и честно казано ми е все по-тая за етикетите, които някакви насрани борци за измислици лепят, но имам проблем с индийците и арабите и нямам проблем да го заявя открито. Противни са ми. Нечистоплътни са ми също. И никога не бих живял в страна, където има толкова много от тях и това е оказало толкова голямо въздействие върху всичко. За индийките мога да кажа само една дума – шибани неврастенични циганки. За арабките… или арабнкините… или както там е правилно да се каже сексуално коректно, ще кажа друго – шибани свине за разплод. Макар че и индийките са същото. Ако не сте гледали онова филмче за популацията на рязаците и инфилтрацията на Европа, съветвам ви да го гледате. Защото всяка среща с представителка на този свят през тези дни го доказа абсолютно.“

И все в този дух още поне един параграф.

Човеконенавистният изказ в очите на расистите в България е „назоваване на нещата такива, каквито са“ и съответно се разглежда като безмерен акт на смелост. Не е. В България расизмът е мейнстрийм – във всеки форум, дори в БГ Мама — каква смелост е да грухтиш като всички останали в расистката кочина? В страните с действащи закони расистите си позволяват да изказват обидните си възгледи в тайни ъгли на мрежата и в близки срещи на себеподобни. Да си явен расист в нормална страна може би изисква някакъв еквивалент на смелост, защото може да ти коства свободата. Не и в България.

Ако можеше госпожа Дафи да прочете пътеписа на ариеца Борисов, може би щеше да се поуспокои – Великобритания, по ирония точно заради етническото си разнообразие, не е гнездо за всяка източноевропейска птица. Може би двамата дори щяха да се харесат.

Pop­u­lar­ity: 18% [?]