Спете спокойно… пациенти (колкото по-дълбоко, толкова по-добре)

Като много важна част от живота на гражданите на Европейския съюз, здравеопазването извоюва все по-голямо място сред областите, в които съюзът има роля, допълваща тази на отделните държави. Съвсем логично съюзът има компетентност да взима мерки за определяне на високи стандарти за качество и безопасност на медицинските продукти и изделия. (Чл. 168, т. 4 „в“от Лисабонския договор).
Европейската лекарствена агенция съществува, за да подпомага осъществяването на тази дейност на съюза. Тя „осигурява страните-членки и институциите на Европейския Съюз с най-добрите възможни научни съвети по всеки въпрос, свързан с оценяването на качеството, безопасността и ефикасността на лекарствените продукти за човешка или ветеринарна употреба…“ Това е агенцията, от която зависи дали Европейската комисия ще одобри или не дадено лекарство и съответно дали ще разреши неговата продажба в страните-членки на съюза. Въпрос, от който потенциално зависи животът на милиони хора, както и милиони реализирани печалби или загуби за фирмите, разработващи и продаващи лекарства в Европа. Затова прозрачността на взимане на решенията и препоръките на агенцията са в буквалния смисъл жизненоважни. Тези решения се взимат от управителен съвет, чийто членове са представители на Европейския парламент, Европейската комисия, на всички страни-членки, както и на пациентски, лекарски и ветеринарни организации. Логично е фармацевтичните компании да не участват при взимането на решения, свързани с продажбата на лекарства, заради риска от конфликт на интереси. Дали обаче е така?
Според доклад на организацията Cor­po­rate Europe (Корпоративна Европа) публикуван на 20 април, отговорът е „не“. Причината, поради която прозрачността на взимане на решения се поставя под въпрос е фактът, че агенцията е пропуснала да забележи, че двамата членове на управителния съвет , представляващи пациентски организации са подали неверни декларации за конфликт на интереси като не са посочили важни данни за финансирането на организациите си. С това те са нарушили критериите за членство на пациентски организации в агенцията.
Въпросните членове са Мери Бейкър, представляваща Европейската федерация на неврологичните асоциации (EFNA) и Майк О’Донован, който представя Европейския форум на пациентите (EPF).
Докладът на Корпоративна Европа разкрива, че според собствения уебсайт на EFNA през 2008 година организацията е получила близо 90% от бюджета си от фармацевтични корпорации като Glax­o­SmithK­line, Novar­tis и Solvay, което я прави почти напълно зависима от корпоративно финансиране. Мери Бейкър обаче, в декларацията си за конфликт на интереси, която попълва като член на управителния съвет на агенцията, отговаря с „не“ на въпроса дали работодателят й получава някаква форма на финансиране от фармацевтична компания.
По подобен начин декларацията на Майк О’Донован, която дори не е подадена преди да бъде поискана от изпълнителния директор на агенцията, пропуска да отбележи факта, че EPF получава стотици хиляди евро годишно от фармацевтичната индустрия. Според доклада дори формално Бейкър и О’Донован да не са служители на въпросните пациентски организации, след като ги представляват те е трябвало да декларират въпросното финансиране. Освен тях, други двама представители на пациентски организации, на други нива в агенцията, също не са декларирали финансиране от фарма индустрията. Това са заместник-председателят на комисията по медицински продукти за лечение на редки заболявания Бирте Бисков Холм, която представлява EURORDIS (организацията-шапка на пациентите с редки заболявания), получаваща 23% от приходите си от фармацевтични компании, и Майкъл Одермарски, от същата комисия, чиято организация, Европейската група за лечение за СПИН (EATG), получава повече от 80% от финансите си от спонсори като Pfizer и Roche.
Докладът заключава, че Европейската лекарствена агенция не може или не иска да приложи собствените си правила. „Прозрачността“ — казва докладът — „е основно изискване, което позволява на гражданите, медиите и други заинтересувани страни да преценят кой кого представлява на различните нива на управление и взимане на решения в агенцията“.
Мерките, които докладът препоръчва са 5: приемане на стриктна дефиниция на „конфликт на интереси“, активно наблюдение на подаваната информация от участващите организации, разработване на подробно указание за попълване на декларациите за избягване на недоразумения, замразяване на участието на групи, които не спазват указанието и мерки, които да гарантират, че пациентските групи наистина представляват пациентите, а не фармацевтичните компании.
Изданието EUob­server цитира говорител на Европейската лекарствена агенция, който признава част от проблемите, но омаловажава разкритията с аргумента, че представителите на клиентските организации, които са членове на управителния съвет, не са служители на тези организации, а трудолюбиви доброволци, които били сериозно шокирани от отправените обвинения.
Материалът на Euobserver повдига и друг принципен въпрос, свързан с финансирането на европейски пациентски организации – откъде може да дойде финансирането им, ако се приеме, че финансирането от фармацевтични фирми е неуместно? Алтернативен вариант би бил те да се финансират от Европейския съюз. Това обаче би означавало съюзът да плаща на организации, които да използват парите му, за да го лобират – идея, на която съюзът напоследък не гледа с добро око.

Снимка: freeimages.co.uk

Pop­u­lar­ity: 4% [?]