Фитнес в Стара Загора
март 2, 2009 по Стефан
запазено под Дребнотемие
Не знам кое ме изуми повече — историята, кратка и глупава, която ще разкажа, или приемането й без изненади, като нещо в реда на нещата от всички, на които я разказах миналото лято в Стара Загора.
Бяхме на гости там за няколко дни, и аз реших да намеря фитнес зала, в която да изразходвам малка част от калориите, които натрупвах бързо и безконтролно при взаимодействието ми с вкусните манджи (а и с всички останали манжди) на българска територия.
Препоръчаха ми залата на четвъртия етаж на универсалния магазин и ето ме там — изкатерил четирите етажа пеша (просто нямаше асансьор) и все още готов за фитнес подвизи. Първи впечатления при влизане — чистичко, непретъпкано с потни пъшкащи културисти, що-годе просторна зала. Обяснявам на една приветлива девойка в кабинка каква е целта на посещението ми, плащам доста скромна сума, нещо като четири лева мисля, и ето ме с ключ в ръка в мъжката съблекалня — на крачка от раздялата с няколкостотин излишни килокалории.
В момента, в който обличам спортния си екип забелязвам, че нещо в съблекалнята не съвпада с изградения ми стереотип за съблекалня. При повторно вглеждане в околната среда успявам да открия разликата между умствения ми образ на съблекалнята и нейните действителни параметри — липсват душове.
При втория ми разговор с любезната девойка, който сега е основно повлиян от неоткриването на душ-кабинки в съблекалнята, тя хвърля светлина върху известна моя неефективност при предишната ми комуникация с нея: “Ми Вий казахти, чи искати да ползвати фитнеса, ни сте казали, чи искати и душ”.
Веднага си признах за пропуска и любезната девойка ме упъти към друга съблекалня (не беше женската), като този път бях снабден с два ключа — един за шкафчето ми, и един за… душа. В края на една стаичка с около двайсетина шкафа за събличане имаше заключена врата, където очевидно се помещаваше този символ на цивилизацията.
И така, багажът ми вече е преместен в правилната съблекалня, аз влизам в залата с уредите, надувам музиката в слушалките и започвам смело да ускорявам стъпка върху първия изправил се на пътя ми крос-трейнър.Сега имам възможност да разгледам останалите уреди в залата — всички са боядисани в оранжево, като цвета на дрехите на опасните затворници в американските филми. И изглеждат малко…
Изведнъж в полезрението ми отново се появява любезната девойка, която още отдалеч ми дава да разбера, че има да ми съобщи нещо важно — жалко, че слушалките ми пречат да го чуя. След като ги свалям веднага разбирам, че съм в голямо нарушение на правилата — оказва се, че уредът, който ползвам е… само за жени. След посочване забелязвам надписа в същия дух, разположен на видимо място върху машината под мен.
Толкова съм изумен, че първото, което ми хрумва да кажа е, че това е дискриминация. Обяснява ми се, че на мъжете е забранено да ползват машината, защото я разваляли като я ползват. Като чувам този довод се оглеждам повторно в залата и вече ми прави впечатление не само оранжевият цвят на машините, но и друг очевиден факт — тези машини са за домашна употреба — конструкцията им е толкова крехка, че трудно би издържала дълго на целодневна употреба. Явно това беше и случаят с крос-трейнърите, разваляни от мъжете.
Друг е въпросът какви уреди може да очаква човек в зала, струваща четири лева на ползване (без ползване на душ) и колко хора биха предпочели да плащат повече пари, за да спелечят правото да позват крос-трейнър, който не се счупва докато го ползват.
За моя зла участ крос-трейнърът е един от основните уреди, които ползвам и затова твърдението, че те не са за мъже още повече увеличава възмущението ми. Следват кратки, но неуспешни преговори с някого, който така и не се представя, като в резултат ми се казва в прав текст с много обида, горчивина и укор в гласа да си ходя и да намеря друга зала, в която ще ми дадат да ползвам крос-трейнър без да се налага да си сменям пола.
Така завърши първото (и засега единствено) през живота ми изгонване от фитнес зала — без упражнения и без… душ.
Бях много възмутен от случилото се и се оплаках на де когото срещнах. Реакция на разказа ми, в най-добрия случай, липсваше. Всичките ми приятели приемаха за нормално, че може да има съблекалня без душове, че може единственият наличен душ да се заключва, и че някой може да ходи на фитнес и след това да си облече дрехите върху потното тяло. Също нормално за тях беше и това, че безцеремонно са ми посочили вратата.
Макар че не ми го казаха, усетих, че ме смятат за претенциозен и разглезен от живота в Лондон (какъвто аз сигурно, в голяма степен, съм). Аз обаче си помислих, че ниският хоризонт на очаквания, който те имаха към живота там, донякъде има самосбъдващ се ефект — ако не очакваш и не смяташ, че ти се полага душ, ами… не го получаваш. И друг страничен ефект — започваш да понамирисваш.
Popularity: 49% [?]
Да, мхм… Сигурно на строежите, по които работите в Англия (или сте работил), редовно си взимате душ след работа… Или сте дошъл да избивате комплексарщина в България?
Сам сте го казали, вие за 4 лв и обяд със следобедна закуска ли искате да получите?!
Мисля, че коментарът на безименния читател към статията само подсилва посланието й.
Много си прав, Стефане. Ниските очаквания, ниските изисквания към себе си и света около нас. Нали виждаш как по-високите предизвикват обида и агресивност. Достатъчно е да се наредиш на опашката за регистрация на пътници, които се прибират в България отнякъде. Но се надявам, че колкото повече пътуват по света, толкова повече добри неща ще донасят у нас. Има белези за това, макар и слаби. Чудесен блог! А в коментар за коментара на G.G.B.G., ето ти една междукултурна — междуезикова съответка: Value for money — к’во му плащащ! Или иначе казано, важно е да си на келепир, а не да ти е гот. И пак си идваме на думата за очакванията, a и за изискванията и търсенето (в икономически смисъл, все demand. Айде, че ми тръгнаха едни асоциации за elasticity of demand и как по-доброто качество намалява търсенето на нискокачествените си заместители…
Благодаря на всички за коментарите.
GGBG, Вие започвате да ме опознавате — наистина с удоволствие бих получил “и обяд със следобедна закуска” за 4 лева, но не и ако ми го сервират във въпросната фитнес зала. Вие не бихте ли?
Не съм работил като строител, но за разлика от Вас не виждам защо строителите би трябвало да имат проблем с взимането на душ след работа. Има две възможни изходни точки за подобен коментар:
1. Вие разглеждате строителите като низша категория хора (очевидно по-низша от категорията, към която Вие се причислявате), която е нечистоплътна или на която не й се полага да има достъп до душ (само вана?).
2. Вие смятате, че строителите в тази страна не могат да си позволят душ след работа.
Надявам се, че, ако това са вашите презумпции, те са основани на липса на информация, а не на злонамереност към една достойна професия.
И само за да успокоя всички ще уточня, че не съм дошъл да избивам комплексарщина в България. Искам да Ви уверя, че при написването на този блог не са пострадали никакви комплексари, че аз лично съм против насилието срещу комплексарите и никога не бих прибегнал до такова, и най-вече, че не съм дошъл в България… засега. Ще Ви държа в течение.
Стефан, блогът Ви заслужава похвала. Но, самият Вие казвате за реакцията на познатите Ви, а и от последвалия коментар на G.G.B.G. мисля, че става ясно защо срещу 4 лв няма да намерите нищо по-европейско — на милата ни рОдина не са й изтрябвали подобни “глезотии”. А и все пак един мъж трябва отдалеч да се подушва, че е ИСТИНСКИ мъж, нали така!! Който иска нещо повече да си ходи по Европата, ние тук сме на Бай-Ганьовския принцип: “Какво ще й гледаме — улици като улици, градове като градове”. За да се промени нещо, трябва да се промени целият ни манталитет!
P.S. Що се отнася до наличието на душове по българските строителни обекти, скромното ми наблюдение е, че такива в повечето случаи наистина липсват. Да не споменавам за работниците, които буквално живеят на работните си места, без да ми е ясно къде спят и как изобщо поддържат НЯКАКВА (каквато и да е) лична хигиена сред строителните отпадъци и материали.
stefane moiat sin e v 4ujbina i ne znaem to4no kade toi ne poddarja vrazka s nas . az sam negovata maika kolko maki iztarpiah zaradi tova dete,no vse o6he go obi4am i vinagi 6he go obi4am,no toi ne moje da razbere privarzanostta na roditelite kam decata si.za men toi 6he si ostane onova dobro i u4enolubivo dete,koeto pojela da napusne doma si sled kato be6e priet v 3 universiteta v gr.sofia.Neznam kolko se e promenil ‚ne znam kolko e porastnal,a be6e samo na 19 godini kogato ni napusna.Znam 4e nadejdata umira posledna.KOLKOPARI sme pohar4ili da go tarsim i pak ni6o!Pi6a na latinica tai kato ne boravia s angliiski ezik.Toi se kazva Dian i e visok 190sm.,s kesteniava kosa i sini o4i,ot edin grad v Jogoizto4na Bulgaria.Ne pi6a drugo za6oto moje da se upla6i,4e vsi4ki go tarsiat,a to otdavna nikoi ne go tarsi,moje bi triabva da izmrem vsi4ki i toi togava 6e se obadi,no kogo 6e nameri ne e kriminalno proiaven i ni6o lo6o ne e izvar6il za tezi19 godini okakto go gledah i vazpitavah.Ima i po malka sestra i moje bi tia ni dava6e sili da jiveem prez tezi4 ko6hmarni godini.DA ZLOTO E LO^O I TE VRAHLITA NAI NEo4akvano,dajivota e podal i nespravedliv,nastrahvam pri misalta kolko mladi hora zaginaha po pati6ata na Bulgaria,a na6iat e v neizvestnost ve4e 4 godini.Ako moje6 napravi ne6o i pi6ete i v drugi saitove,koito izlizat v 4ujbina,naviarno e pod drugo ime tai kato zamina bez dokumenti daje li4nata si karta be6e ostavil v Sofia v ob6ejitieto!
Ето как реагира българинът по дефиниция — в защита на абсолютната изостаналост в страната ни, цинично отношение към човешката личност, абсурди, породени от липсата на най-елементарни претенции. Как е възможно да се приема това безумие — един заключен душ в зала за фитнес? И вместо да проявиш усилие да промениш нещата, ти да си тръгваш изпотен и да мислиш, че е нормално да миришеш в такси, автобус, трамвай, да попиваш прах по улиците или да се разболееш.
Несъмнено нещо във възпитанието ни куца, но нали вече отдавна пътуваме по света? Комуникациите днес ни дават идеални възможности да научим повече и да го прилагаме в изостаналата ни със столетия родина… Всеки има право на избор — да остане и да търпи безобразията, да потърси достойно място за себе си извън България, да повярва, че може да участва в промяната на страната си и да се преустрои, да активира своите сили и на съмишлениците си. С тези компромиси към битови, социални и икономически проблеми само се помага на хората, които експериментират с нашето търпение.
Никога няма да забравя един коментар за България по френски телевизионен канал:”Как е възможно българите да се редят на опашки пред Топлофикация и да плащат сметки, по-големи от месечните им заплати? Те трябва да протестират, а не безропотно да плащат неясни сметки, да студуват поради некачествената услуга и да преживяват постоянни стресове от неморалните изненади на монополиста?” Ако се задоволяваме с фасул и кюфтета, никога няма да вкусим от пържолите, филето, деликатесите. Ако приемаме да ни причисляват към най-ниска класа, няма никога да преживеем нещо, което заслужаваме.
Не лъжи , много е долно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Стефан, ти си болезнено прав, за политиката на фитнеса, за отношението ни към Аз-а, за основните изискавания, които следва да имаме, като потребители на основна услуга. Подкрепям те и те поздравявам, за инициативата да изкажеш мнение по този начин. Ако мисленето на повече хора е, като твоето, щяхме да сме различни. Промяната започва от начина ни на мислене, изразен в поведение. Това не са претенции или високомерие. Това е желание нещата да се случват по-хубави.
Относно въпросния фитнес…нали видя, колко е посещаван
Това е причината останалите клубове да се радват на популярност, при това с по-високо качество и ниска цена..
4. Когато на крос-трейнър се качи 130 кг мъж каквито са се качвали и думти 1 час наистина се развалят, няма машина която да удържи такова напрежение.
Жив и здрав!
Да, когато са предвидени за домашно ползване, а се използват в обществена фитнес зала, се развалят бързичко.
Извинявам се за трудното зареждане на страниците. Опитвам да разбера как да реша проблема, но за съжаление не мога да се похваля с особени технически умения в тази област.